Отглеждани са още от незапомнени времена, както си спомнят и разказват най-старите потомствени гълъбари от Казанлъшкия регион които са още живи.
Гледат се предимно за летене в Казанлъшкият край, но се срещат на места в Карловско, Сопотско, Калоферско.
Срещат се в бяло, сиво, черно – арапи, черни с бели криле – чапари, по-рядко сиви на черни ленти – тигри, и червени.
Казанлъшкият гълъб е със спуснати под опашката криле, леко опиращи се по земята.
Опашката се среща по-често с 14-16 пера, по-рядко 12-17 пера. Тя не трябва да е свита или широка, не по-малко свита от 8 см и по-широка от 12см.
Човката е добре развита, не е къса, но не и прекалено дълга. След две годишна възраст се наблюдава леко надуване на ноздрите на мъжките екземпляри.
Предназначението им е за високо летене с постижения от 4-8 часа. Има и случаи, когато гълъби са стигали до 10-12 часа.
Казанлъшките гълъби са със средно по големина тяло, и добро телосложение.
Очи. Белите екземпляри имат черни очи с тънко единично бяло околоочие. Черните и сивите имат сиво тънко единично околоочие.
Чело. Широко високо чело по права линия с човката. Препоръчително е челото да е малко по-високо от темето на гълъба.
Гърдите са широки и стегнати.
Вратът на гълъба е съразмерен с тялото.
Краката са чисти без пера (гащи), тоест неоперени.
Пръстен: 8 мм
Виж още от: Galabari.net