Това е една сравнително млада българска порода, създадена в средата на миналия век чрез кръстосване и подбор на тракийски бели гълъби с добри летателни качества и красива фигура.
Гълъбите летят кръгово над своя гълъбарник високо в небето, често и на невидима височина, където се задържат по 7-8 часа.
Тяло – средно по големина, леко удължено от по-дългата опашка и крила.
Глава – малка, много добре заоблена, с леко изпъкнало чело.
Очи – средни, маслинено тъмни.
Очни пръстени – бели, гладки, нежни.
Клюн – сравнително къс, бял, почти хоризонтален, с леко завит връх.
Ноздри – нежни, с розовеещ цвят, напрашени в бяло.
Врат – среден, леко извит в дъга.
Гърди – широки, добре заоблени и малко изпъкнали.
Гръб – средно широк, равен.
Крила – дълги, с широки и здрави пера. Носят се под опашката.
Опашка – широка, удължена, леко повдигната, с дъговидна форма, образувана от 16-18 пера.
Крака – къси, червени, с бели нокти, без оперение.
Породата се отглежда само в бяло, без цветни пера по тялото.
Големи грешки: бисерни очи, червени очи, червени очни пръстени, високи крака, тясна опашка, прекалена дълго и грубо тяло, голяма глава, ръбеста глава, крила над опашката, крила влачещи се по земята.
Малки грешки: леко розовеещ клепач, удължен врат, доста повдигната опашка, по-силно изкорубена опашка.
Пръстен – 7 мм.
Виж още от: Galabari.net