Това е може би най-широко разпространената в цялата страна порода, добре позната в много страни в Европа и по-специално в Германия.
Породата в селекционно отношение е завършена. Навсякъде могат да се видят отлични екземпляри.
Общо описание:
Средно едър гълъб, отглеждан само в бяло. На кръста и опашката има черни, сиви или червени перца, подредени така, че наподобяват люспи на шаран. Това са т. нар. “бенки” откъдето гълъба носи своето име. При някои гълъби по главата също се появяват отделни цветни перца наподобаващи бенки. Това не бива да се счита за грешка, макар че стремежът на съвременната селекция е цветни пера да има само по кръста и опашката.
Стойката е леко изправена.
Тяло – средно, леко изправено.
Глава – средно голяма, в хармония с тялото, много добре заоблена. Челото е видимо.
Очи – маслинено тъмни, с бели и гладки очни кръгове.
Клюн – бял, средно дълъг, съразмерен с главата. Ноздрите са розови, нежни, напрашени с бяло.
Врат – нормално дълъг, сравнително обемен. Под главата е леко стеснен. При някои екземпляри под клюна има т. н. “гемче”, като малка гушка. Гълъбарите наричат такива гълъби гушалии. Това не е грешка.
Гърди – леко изпъкнали, заоблени, със силна и здрава мускулатура.
Крила – силни, широки и дълги. Достигат до 1 см от края на опашката и се носят над нея. Има и гълъби, които носят крилата си под опашката, но това не се счита за предимство. При някои гълъби по щитовете на крилата има леки къдрички, което не се счита за грешка.
Опашка – дълга и широка, състои се от 12 до 16 широки и здрави пера, които много добре се застъпват. Цветните пера трябва да започват от кръста с възможно права линия и да завършват в опашката с дъговидната форма на горната възглавничка.
Крака – средно дълги, с червен до виолетов цвят, с бели нокти, без оперение.
Оперението на гълъба е стегнато, перушината е добре прилепнала до тялото, което му придава стегнат и много спортен вид.
Други породни белези – гълъбите са много добри летачи и преметачи. Добре тренираните гълъби за 8-10 минути след излитането трябва вече да са на невидима височина. На тази височина трябва да се задържат поне 1 час, като непрекъснато играят. Има птици които правят по 30-50 метра главоломно въртене назад около оста на тялото си. Завършвайки премятането те много бързо набират височина. Има други, които се премятат само по 2-3 пъти и бързат да стигнат ятото. Независимо от главоломното си премятане пазарджишкият бенкалия много рядко губи ориентация и навреме разперва крила и опашка, което го спасява от удар в земята. Считаме, че с пълно основание тази порода може да спори за една от най-атрактивните при полет в Европа, а защо не и в света.
Друг характерен породен белег е ниското, забавено, дрезгаво пеене. Старите гълъбари много са държали на това качество. И сега има много птици, чийто глас едва се чува и ние сме склонни да повярваме на разказите на по-възрастните, които разказват за лазещи по земята с фуния в ухото гьльбари, изпадайки в екстаз от доловените звуци издавани от гълъбите.
Големи недостатъци: продълговата, тясна глава, ниско чело, много високо и изпъкнало чело, сплескано теме, тънък и много дълъг врат, тънка и много дълга човка, червено, розово или жълто околоочие, грапаво околоочие, жълти крака, водоравна стойка, изпъкнали очи.
Малки недостатъци: дребен, къс гълъб, бледи бенки, тясна опашка, къса опашка, цветни пера по тялото, къс клюн, леко розовеещо околоочие, разрошено, хлабаво оперение.
Оценяване – общ вид, клепки, очи, бенки, фигура, глас.
Пръстен – 7 мм.
Виж още от: Galabari.net