Стара порода, отглеждана в Русе и околните градове от няколко столетия. За произхода на породата няма точни исторически данни, но можем да приемем, че в днешния си вид тя е оформена именно в този географски район.
Наименованието си носи от цвета на перата – мавия означава сив.
Породата е добре позната и приемана в гълъбарска Европа. В няколко специализирани издания в Германия и Чехия бяха поместени материали и снимки на мавии, като оценките са като за една завършена в селекционно отношение порода. Наистина мавиите са изключително красиви и типизирани гълъби, които правят чест на родното гълъбарство.
Наред с красивата си външност гълъбите са добри летачи, а голяма част от тях и добри акробати. Днес за съжаление по-голямата част се отглеждат във волиери и това снижава летателните им качества и разбира се способността им да се възпроизвеждат.
Тяло – едро колкото на уличния гълъб, носено хоризонтално или с леко повдигната опашка. Гърдите са широки, не много изпъчени.
Глава – средно голяма, овална, с видимо чело. Украсена е с две качулки. Предната качулка е прилепена към челото и почти закрива клюна и част от очите. Задната е доста богата, строго симетрична, с две добре очертани розетки и видима грива. Поставена е на тила, не много ниско, като врътките са почти на една линия с клюна. Горните перца на качулката, насочени напред, добре закриват задната част на главата.
Очи – средно големи, светло сиви до бели, с малка черна зеница.
Очни пръстени – бели, средно големи.
Клюн – къс, не много дебел, бял, добре затворен.
Врат – доста дебел, къс, почти вертикален, с лека лебедова извивка.
Крила – дълги, леко напрегнати, носени под опашката, като почти опират в пода.
Опашка – дълга 13-15 см, широка, състои се от 16-18 пера. Формата й е почти равна или леко дъговидна.
Крака – къси, неоперени, червени, с бели нокти.
Породата се отглежда само в един цвят – сив, в няколко варианта.
Най-широко разпространен е светлосивия цвят. Гълъбите в този цвят имат следната шарка: на крилата две черни ленти, а на опашката една с ширина около 25 мм. Под брадичката има бяло герданче, което достига до задния край на очните пръстени. Герданчето не се допира до очите. Крайните махови пера на крилата от 3 до 5 бр. са бели. Има и гълъби, които са изцяло в сиво, т. е. при тях липсват каквито и да било бели пера.
Другият вариант е птици в бледосиво. Перата са почти безцветни, с жълтеникав оттенък, а лентите на крилата са червеникави. При тези птици белият гердан слиза надолу до гърдите. Броят на белите махови пера достига до 6-7.
Големи грешки: голяма, груба глава, неправилна или малка качулка, дълъг клюн, тъмен цвят на клюна, неправилна форма на гердана, високи крака, крила над опашката, очи или очни пръстени с червеникав оттенък, различни по цвят очи, бели пера по корема или под опашката, тясна опашка, оперени крака, разлика в броя на белите пера на крилата повече от 1 бр.
Малки грешки: тъмно петно на върха на клюна при млади птици, разлика при белите пера на крилата – 1 бр., размити черни ленти на крилата, опушен основен цвят.
Пръстен – 7 мм.
Виж още от: Galabari.net