Породата е създадена в Шумен и околността преди повече от 200 години посредством кръстосването на различни породи гълъби – летачи и преметачи, донесени от близкия изток.
Допустимо е да има един и същи произход с подобните на него породи, като сливенския, разградския, чирпанския, хасковския цветноглав и паламарския. По-късно всяка порода се е оформила и придобила сегашния си вид, в следствие водената селекция и специфичните предпочитания на любителите в отделните географски райони.
Отличителни породни белези: много темпераментен и подвижен гълъб, изключително елегантен, с едрина приблизително колкото обикновения уличен гълъб. Дължината на тялото на мъжките екземпляри от гърдите до края на опашката е 28 см.
Глава – малка, нежна, съразмерна с тялото. Дължината й мерена от челото до тила е максимум 32 мм. Челото е повдигнато и заоблено.
Очи – големи, изразителни. При белите тъмни, при цветните с малка черна зеница и светъл ирис.
Околоочие – гладко, светло, широко, с диаметър минимум 14 мм, и със зеница точно в центъра.
Клюн – къс, бял, широк в основата. Дължина макс. 12 мм. Широк в основата – около 12-13 мм.
Ноздри – гладки, добре изразени, бяло напрашени.
Врат – заоблен, съразмерен на тялото и ширината на гърдите, леко и грациозно извит назад.
Гърди – заоблени, леко изпъкнали.
Крила – добре прилепнали в раменете. Дължината им достига 1,5 до 2,5 см от края на опашката. Държането им е под опашката, но плътно до нея, далеко от пода.
Крака – средно къси, без оперение, червени, с бели нокти.
Опашка – широка минимум колкото раменете, възможно равна или леко дъговидно извита, състояща се от не по-малко от 14 широки, добре застъпващи се пера.
Оперение – основното украшение на гълъба е задната качулка на главата разположена ниско на тила, състояща се от две големи и строго симетрични “розетки”, които са прилепнали към главата и отзад образуват добре изразена “грива”. Към формата и разположението на качулката изискванията са много строги.
Цвят и окраска – породата се отглежда като едноцветни птици и такива с окраска или напръскани в червено.
Едноцветните птици са изцяло в бяло, черно, червено, жълто, синьо и опушено синьо. Най-разпространени са гълъбите в бяло и черно.
Напръсканите птици са известни между гълъбарите с турското наименование “шефрангия”. Много често при излитането от гнездото те са чисто червени и едва при първата смяна на перата добиват тази окраска (напръсканата). Гълъбите с такава окраска обикновено имат много сполучливи качества – глава, очи, качулка, очни пръстени, фигура.
Така наречената окраска “герданлия”, представлява цветен гълъб от посочените по-горе цветове, на който опашката е бяла, а около врата му, като венец има непрекъсната бяла лента, която отзад обхваща цялата качулка, а отпред стига малко под средата на гърдите, без да преминава към корема.
Големи грешки: голяма, груба, ръбеста глава. Ниско чело, сплескано теме, продълговата глава. Дълъг, тънък, извит, крив или тъмен клюн. Високи крака, облечени крака. Черни очи при цветните, перлови очи при белите птици. Двете очи различно оцветени. Малки очи, оцветен ирис, тясно околоочие, цветно околоочие, месесто, релефно околоочие. Неправилна качулка, качулка от къси перца. Дълъг врат, дълго, тънко тяло, тясна опашка, изкорубена като циганска керемида опашка, разцепено перо в опашката. Едро, грубо тяло. Бели пера по крилата и гърба, много бели пера по корема.
Виж още от: Galabari.net