Софийски шарен качулат (Тажлия)

Софийски шарен качулат (Тажлия)

За пръв път породата е описана през 1903 година, като се набляга главно на летателните й качества. Това ни дава основание да смятаме, че създаването и е преди повече от 150 години.

Това е гълъб с жив темперамент, интересна окраска и добри летателни и акробатични качества. Има много любители, които са посветили целия си живот за подобряването на тази порода.
Тяло – като на обикновен уличен гълъб. Мерено от върха на човката, до края на опашката не по-дълго от 30 см. Покрито с гъста и стегната перушина.
Глава – валчеста с широко и високо чело, което се издига почти отвесно. Гледана отстрани главата изглежда малко ъгловата. Качулката е задна, с добре развита горна част, стърчаща над темето и със строго симетрични странични розетки.
Клюн – средно дълъг и дебел, с леко завита надолу горна част. При черните птици е с рогов цвят, при червените и жълтите е бял, а при другите междинни цветове варира от светъл до рогов.
Очи – бисерни, с възможно по-светъл ирис.
Очни пръстени – гладки, нежни, не много големи, светли при всички цветове.
Врат – къс, леко извит.
Гърди – широки и изпъкнали.
Крила – не много дълги. Стремежът е да се носят под опашката.
Опашка – средно дълга и широка, с 12 пера.
Крака – средно къси, червени, без оперение. При черните и сребристо сивите са тъмно червени, а при червените и жълтите са светло червени.
Цвят – основните цветове са бял, черен, червен, жълт и сив. Развъжда се още и в междинни цветове – опушено сив, сребристо сив, тъмно червен с черен оттенък, сиво-червен, ръждиво-червен, сиво-жълт, синьо-жълт, бледожълт.
Шарка:

1. Затворен белощитник – цветни са главата, гърдите и крилата (всички летателни и покривни пера), с изключение на раменете и гърба, където се очертава правилен бял кръг от малки покривни пера. Опашката е бяла. Бяла е и задната част на качулката, като се образува широк бял шал, който отпред се прекъсва доста широко. Предните перца на качулката са цветни.
2. Отворен белощитник – същата шарка с тази разлика, че поне 10 крайни махови пера са бели, а бялата част на врата може да премине и отпред на гърдите под формата на гердан.
Големи грешки: бисерни очи при белите, тъмни очи при цветните, различно оцветени очи, дълъг клюн, черен клюн, цветни очни пръстени, ниско чело, тигрова шарка, неправилна качулка, високи крака, облечени крака, тънко и дълго тяло, тесни рамене, гърбаво тяло, силно размит основен цвят.
Малки грешки: крила над опашката, няколко бели перца в основния цвят, цветни перца в бялото петно на гърба, цветни перца в белия шал, леко избеляване на основния цвят по главата и края на крилата.
Пръстен – 7 мм.

Виж още от: Galabari.net

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *